The confessions of a poisoned mind…

Случайно попаднах на този сайт. http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php
Музиката и снимките са наистина завладяващи и доста време не спрях да го гледам, въпреки че по едно време снимките започнаха да се повтарят. Още по-хубаво ми беше и от факта, че доста от местата ги познавах на секундата, защото съм бил там на живо да им се възхитя. Хубаво е да си спомняме и да да откриваме нови и нови красоти, който България може да предложи. Хубаво е да се откъснем от сивата действителност и да се отдадем на истинската природна красота…Ех как ми се ходи отново в Пирин, Рила, Родопите, Стара Планина и всички други места, които са ни на една крачка разстояние, а за които все по-рядко се сещаме и имаме време…
П.С. Преди да си направите летните планове за Гърция или Турция, в разни all inclusive хотелчета, замислете се дали не е по-добре да дадете шанс на природата в нашата мила родина…

След като инцидентно си взех отпуска, с единствената идея да се махна от София и да съм в Стара Загора при Зара, трябваше да решим къде другаде може да отидем за да е още по-ваканционно. Решихме, че морето не е най-добрият вариант и започнахме да се чудим на кое планинско кътче да заложим. Мислих за Чепеларе или нещо в района и Добо ми даде чудесната идея да отидем в Широка Лъка, на 13км от Пампорово. Родопите като цяло са ми една малко неясна и най-малко обикаляната от мен планина(май е така с повечето хора). На Пампорово последно бях към 90та година, сиреч нищичко не помня, а и да помня, нещата са различни 100%. Като цяло на него му обърнахме внимание дотолкова, че минахме от там на път за Широка Лъка.

Името в буквален превод означава просторно място край река и отговаря донякъде на реалността, като изключим, че не е толкова просторна Пътят до там е много живописен и завоест, като се минава през интересни селца и градчета, в които също си струва да се спре. В самото селце има няколко хотела, които по-скоро са фамилни къщи преправени на хотели и съвсем обикновени къщи, в които се дават стаи срещу малко по-скромна цена. Настанихме се и веднага тръгнахме да търсим храна Заведенията, където може да хапнеш са няколко и като цяло са в центъра на селцето. Типични родопски механи с традиционните манджи, интериор и т.н. Общо взето за трите дни обиколихме заведенията и извода е, че смилянският боб е един от най-вкусните бобове(като изключим боба на хижа “Македония”), родопската наденица една от най-добрите наденици…абе знаят как да хапват там хората Другото хубаво нещо освен манджите е чистотата: чистият въздух, чистите улички, чистата природа, минералната вода, която е навсякъде. Разликата между това селце, Стара Загора и особено София е толкова огромна, че направо ми призлява като се замисля къде съм живял последните години и къде най-вероятно ще живея още доста…Не откривам топлата вода като казвам, че София е мръсна, но е наистина шокиращо понякога. Освен да хапваш и да почиваш на тишина и чистота, в този край има много хубави места, които можеш да посетиш.

Започваме с Триградското ждрело(много яка дума!) и пещерата Дяволското гърло. Намиращи се непосредствено преди Триград и на около 20км от Девин тези два феномена са може би уникални за България. Минавал съм по много планински пътища, но като ждрелото друго няма. Пътят е буквално издълбан в масивните, високи над 100м скали, между които се вие красива река. За първи път карах по път, който официално е “Еднолентов път с насрещно движение” и като цяло е забавно, особено ако насреща има автобус Към края на ждрелото е и другата забележителност, пещерата Дяволското гърло. За нея информация колкото искате има в нета, само ще спомена, че е с най-големият подземен водопад на Балканския полуостров и е изцяло елетрифицирана. Вътре живеят прилепи и други хубави животинки и срещу скромната сума от 3лв можете да се разходите из нея, като има специални парапети и стълбички за ваше улеснение и безопастност. Незабравино наистина, мащабите, грохота на водата…трябва да се види!

В района има и друга пещера, Ягодината пещера, но за нея не остана време, предполагам също си заслужава.

Другият феномен са Чудните мостове. Виждал съм само няколко снимки и наистина си нямах идея, че тези мостове, са наистина мостове Скалата, която образува мост над малката рекичка(в миналото голяма река, която най-вероятно е образувала мостовете) е огромна, масивна и впечатляваща. Не мисля, че мога да го опиша или снимам, трябва да се види…

Други интересни места в околността са град Девин, Асеновград и неговата крепост, Бачковският манастир…След сполучливите ни разходки до Трявна и Копривщица(за които смятам също да пиша, въпреки, че не бяха толкова скоро) отново съм много радостен от разходката до поредното китно планинско местенце. Пътувайте, обикаляйте и опознавайте България и нейната природа, по възможност с любим човек

За всеки заклет фен на “Приятели” е ясно още от заглавието за какво става въпрос. За който е непросветен, това е, което Джоуи казва на Чандлър, когато той се изнася и отива да живее с Моника. Ситуацията е подобна, само дето няма да живея с Моника, а с Живко. Определението за ера - significant period of time, напълно пасва в случая. Няма значение, точно колко време живях с Рости, Златето и Ботката, важното е, че за мен беше сигнификант. На моменти в тази квартира се чувствах повече у дома отколкото примерно, когато се прибера в Стара Загора. Незнам, хубаво си беше там. Оставам с повече от добри чувства към всички, което не се наблюдава много често при съквартиранти. Всички сме чували за мнения от сорта на : “то докато не заживееш с някой не знаеш” “ще видиш, че ще се изпокарате” и всякакви такива мъдри констатации. Е аз пък още отначало знаех, че с тези хора няма да се изпокарам и ще ми е хубаво да живея с тях. Благодаря и на тримата им пожелавам да са все така добри съквартиранти, който и да е късметлията живеещ с тях. Надявам се не съм разочаровал никого и вие също оставате с добри чувства към мен. Живи здрави и дано това, че не живеем вече заедно не пречи да се виждаме

Нетипично, неучаквано и революционно, магически някак си,(досега не ми се е случвало) онзи ден на нощната си свърших работата перфектно и навреме и ми се отдаде възможност да си пусна филм докато дочакам края на смяната. Най-малко исках да гледам този филм по този начин, но така и не намерих желаещи за кино…нито пък време…Случайно намерен ровейки из любимото ми имдб…Още щом видях Ръсел Кроу и Крисчън Бейл работата взе да става ясна. Но все пак и най-добрите актьори имат слаби филми, слаби роли. Е в случая такова животно няма! Филма е адски добър, нищо общо с типичният уестърн, както би изглеждало ако гледате трейлъра. Което ме кара да се замисля и да питам, кой идиот ги прави тия трейлъри, след като филми като този, или пък Фонтана например са толкова, толкова по-добри от това, което тъпия им трейлър показва…Та стига офтопик. Гледкайте този филм, гледайте го на кино, на нощна или в автобуса. Просто не е за изпускане. Ръсел Кроу може би прави роля по-добра и от любимият ни гладиатор, Крисчън Бейл си мачка по дефолт. Останалите като Логан Лерман и Бен Фостър допринасят изключително много за цялостното впечатление от добра актьорска игра и правилно подбрани хора. И така, поредното ми невероятно ревю на филм, но всички знаят, че бивайки невероятно некадърен в това, все пак лош филм няма как да избложа
П.С. Много исках да напиша 1 тон други неща, далеч от киното, ама вместо това седнах да гледам филма, нищо, другия път. Дано не забравя хубавите неща които исках да си напиша(точно с идеята да не ги забравям )

Много хора казват…”Когато става въпрос за братята Коен…” Е аз лично не им бях фен, дори не съм сигурен, че съм гледал техен филм. Но ще гледам! No Country For Old Men е филм, може би като никой друг, който съм гледал. Не казвам по-добър, просто много добър! Все още се опитвам да си обясня значението и идеите вложени във филмът. Интерпретации колкото искаш, а такива филми много ми допадат. Разбира се не по-лош е вариантът, когато идеята е навряна в лицето ти и не можеш да я пропуснеш. Такава също има. Без да издавам сюжет или идеи мога да кажа, че филмът те хваща на втората минута и докато се усетиш пред очите ти има финални надписи. Така обичаната от мен дума “съспенс” играе важна роля за изживяването, което носи филмът, но идеите са много по-дълбоки от един напрегнат трилър. На сутринта след като го гледах, филмът обра и оскарите…не че това е мерило, отдавна оскарите не значат нищо и все повече хора осъзнават това. Моля, не гледайте Jumper или подобни бози, гледайте No Country For Old Men! Другите набелязани филми този сезон са, There Will Be Blood, 3:10 To Yuma и I’m Not There, които чакам с нетърпение да завъртят по кината…Може пък 2007 да се океже по-добра от 2006…
П.С. Снощи гледах и Juno, друг филм с награда и определено също ми хареса. Много свеж, същевременно със сериозни идеи и като цяло добро изпълнение. Песничките са мегакуул!

И така, на изненадващият изпит, който се проведе в петък, бях скъсан. Не искам да се обяснявам с надеждата никога да не се сещам пак за това, за да не ми минават мисли за убийство през главата…Стиснах зъби и разбира се бях на тези неща. По план, в събота по обяд заминахме за Пловдив, аз, Зара, Денито, Мартои Цецо. Стана приятен трип до там, здраво Флойд и дискусии на маловажни теми. Изобщо не усетих кога стигнахме. Пловдив е един от градовете, в които обичам да ходя и не съм имал посещение, което да не ми е харесало. И този път стана така. Първо паркирахме акулата и си разтоварихме багажа у Денито за да можем да продължим пеш(едно от нещата, които му харесвам, голям град, но всичко интересно ти е на 10-15минути пеша). Задължителното посещение на най-добрият джънк в България бе първото нещо, което всички искаха да сторят. Наядохме се и се освинихме както си му е реда и щастливи продължихме. Непланирана среща с още един куп старозагорци и бири в Мария Луиза изпълниха целият следобед. Поредното приятно заведение, което откривам в този град. С него те стават може би повече отколкото имам във всички други градове взети заедно.( е добре де преувеличавам, и все пак тенденцията е да ми харесва всяко ново място, което посещавам там). Бирите продължиха в Ред Ай, друго култово място. Там играхме една позабравена игра на папагал, включваща горене на косми по тялото, лапане на запалени цигари с огънчето навътре, заливане с какви ли не течности и всякакъв род простотии. Бирите бързо преминаха в хиляди шотове и това спомогна за доброто настроение. Тъй се изниза деня и дойде време за главният ивент, Pink Floyd/Radiohead вечерта. Арт клуб “Найлона” бе мястото, отново ново за мен. На пръв поглед, мизерна стара къща, но като цяло уютно, вехто заведение, което не залага на лукс или визия, а в случая, на добрата музика. Самата музикална програма имаше един недостатък, Radiohead. И не защото толкова не харесвам групата, а просто защото забави Pink Floyd и никой не беше дошъл да чуе тях. Програмата на Floyd се състоеше в концертът PULSE(нещо уникално, което никой никога няма да повтори или надмине), концертът/филм Live in Pompei и филмът The Wall. Аз лично изгледах само PULSE, като разбира се и трите произведения всъщност съм виждал много пъти. Този концерт обаче отново ме грабна. Отново предизвика онези странни чувства, които ме карат да го харесвам толкова много и Pink Floyd като цяло. Интересно беше как с един млад чичка имахме доста сходни възгледи за за него и групата…беше странно как споделяше впечатления, които съм си мислил много пъти, но никой друг не ми беше казвал….За кой ли път призовавам, ако някой чете това и иска да види…почувства нещо специално, да гледа този(а и други) концерт…Иначе на другият ден се събудихме в едно квартално кафе и потеглихме за Стара Загора. Пътят отново имаше за саундтрак Floyd и съдържание…глупости…След приятна отзявка на Ново село, неучаквано приятни срещи в Стара Загора и изключително приятно пътуване на връщане към София(понякога е хубаво да сте само двама…) аз пак си блогвам чакайки нощната смяна да свърши…вземе пък да ми стане навик

Посреднощ е. Приключвам с активната част от работата и остава да кибича до сабахлян за да съм сигурен, че нищо нема се счупи или умре. Всичко това щеше да е много нормално и дори приятно, ако нямаше няколко малки подробности. Точно днес реших да излезна с мокра коса в студения вятър. И не че не съм го правил и друг път, ама точно днес реши да ми се отрази и както личи се разболявам прогресивно. След няколко други греди изведнъж се оказа, че изпитът ми не е след 2 дни, а е на сутринта. Плановете ми да се наспя след нощна и да уча до изпита изчезват. Ни жив ни умрял трябва сутринта от работа да се добера до БАН и да бъда изпитан…Това след като седмици си уговарял смените и мислил планове за уикенда, да с окаже, че тъпият даскал е объркал датата на изпита…Това е то късметът ми до тук. Пожелавам си някак да взема изпита…След това планираното пътешествие до Пловдив(за да посетим Pink Floyd/Radiohead вечерта)/Стара Загора(там не ми е ясно какво точно ще правя, най-вероятно отзявка на къщата) да мине така приятно както го очаквам и благополучно да се завърна в София. Какво ще стане никой не знае, но човек трябва да си предизвиква късмета, точно когато не му върви…

На мен се пада честта да списвам този път съвсем наскоро започнатите гостуващи постове по блоговете. Тук е леко паяженясало, затова мисля, че ще се забавя малко докато се адаптирам и да поизчистя. Всъщност голямото чистене оставям за истинския собственик на това място, а именно - Попчо. Той сега замина в полята на Сънищата и the pink polecats, но пък след няколко часа като дойде насам ще се наложи да се заеме с изчитането на писанията на читателите (като онзи на 14-годишния запалянко на Левски), които за малко да напълнят блога в отсъствието му.

Може би ви е интересно какво ново би могло да се случи с един Вики докато не е писал тук. Доста неща, жалко, че няма да мога да спомена всички.

Като начало няма как да не спомена Тхе Мазда. Онази нова колесница, която вози неговата особа, че и Мел наляво-надясно по света и у нас. Най-вече у нас. Той (не светът) стана верен посетител, почитател и писател във фен-сайта на Мазда и вече всички познават Сивата Акула когато я видят по улицата. Хубаво, че махна голямата снимка, която заемаше половината му стъкло и я сложи на някое по-безопасно място, защото кой знае дали щяха да могат да му виждат лицето когато наближава с Акулата.

На Нова Година беше на вилата на Стоян. Хубаво беше. А сега се сещам, че имаше още едно голямо ходене до село Гела - ежегодното посещение на вилата на Мишо. Там ни заболяха задниците доста стабилно от каране на найлон, а после се забавлявахме с някакви неща.

Голямото нещо, което съпътстваше всички тези неща е новата служба на небезизвестната полска котка от неселото от което идва. Не знам дали той иска да се издават такива тайни, които май не са тайни вече де, но все пак ще замълча тук, пък той ако иска да допълни поста.

Една мисъл имам в главата - мисля, че това име на блога вече не подхожда на Попчо и очаквам да чуя/видя вие какво мислите за това.

Мисля засега да е това, а пък по-нататък ще се появяват още гостуващи постове и тук и в останалите членове на онова дето го пишете след името на блога. Истината е, че ми идва малко неестествено да пиша нещо такова и да внимавам в нито една дума да няма оная лошата буква, дето нито аз, нито викито можем да я казваме.

Да живее Сивата Акула.

И така отново е първи Юли и на мен отново ми е july-ско…Само че има малка разлика с предните ми постове по темата…мдам нямаше July тази година…За предните ми два July-а не е като да не се наложи да жертвам неща и да правя компромиси, но успях да направя това което искам, да посрещна слънцето и да изпитам онова неповторимо чувство…В случая наистина нямаше какво да се направи, и двата дни трябваше да съм на работа и като пълен новобранец нямаше как да се измъкна. Друг е въпроса колко ми се работи и колко намирам смисъл в това ценни неща като преживявания и емоции да се слагат на по-заден план от материални глупости като работата и парите. Понякога човек просто трябва да прави неща против волята си и най-лошото е като наистина не намира смисъл в това. Е в случая аз намирам все пак някакъв смисъл. За пръв път съм на постоянна, легална и горе долу интересна работа. Почти изцяло съм на собствена издръжка и както се казва се оправям сам в живота…Още откакто заминах за Америка осъзнах колко е дразнещо да правиш нещо с единствена мисъл за пари и това да искаш да имаш пари е толкова гадно…За мен работата и правенето на пари никога не са били нещо смислено. Сигурно звучи несериозно или мързеливо или незнам какво, но изобщо не е така. Просто съм на мнение, че живота е нещо много повече от това да работиш, да изкарваш и да купуваш. Оправдавайки загубеното в работа време с това, че работата е най-важното нещо и всеки който твърди обратното е мързел, е нещо което много хора правят. На мен лично ми се къса сърцето, когато трябва да откажа нещо интересно и вълнуващо, защото “съм на работа”. Искам да пътувам, искам да преживявам, искам да съм с хората който обичам…но нееее, аз съм на работа…или поне в този случай така стана. Силно се надявам всички хора ,които посетиха родното черноморие да са се изкефили, да са усетили тази тръпка, която всеки път ме кара да настръхна само като се замисля за изгряващото слънце…да се надъхат да го направят отново.Поне вечерта 30ти срещу първи бях в Строежа с банда злета и приятели и си изкарах яко. Пихме, глупяхме и разни такива готинки неща, които ме спасяват от това да се депресирам напълно в това тъпо ежедневие…От друга стана не съм единственият които не успя да отиде до морето и да направи това, което чака от много много време. Животът е гаден и накрая умираш…Оф много негативно излиза всичко, но всъщност не е така. Дори мога да кажа че съм в период от животът си, в които съм щастлив и съм радостен от нещата, които ми се случват. Просто, когато се надъхвам дълго време за нещо и то не се случи винаги се чувствам зле, ще ми мине…Честит July на вички хора които по някакъв свой начин уважават идеята на този празник. Няма да пея пак песента, тя се знае

П.С. Искрено се надявам да се стегна и по-честичко да пиша след поредния застой…

Честито, честито на любимият отбор и завръщането му там, където принадлежи: на първо място в английската Висша лига! След като цял сезон бяха на първо място, Юнайтед не допуснаха грешка и заслужено завършиха там. Един сезон, който ще се запомни с изненадващо подобрената игра на Роналдо, невероятни изпълнения на Скоулс и Рууни, доброто включване на играчи като Карик и Видич, абе целият отбор показа едно страхотно ниво. Като цяло един перфектен сезон, който дори вървеше към требъл в мечтите на феновете, но не можа да се получи. Все пак най-важната цел беше титлата в Англия и тя е постигната по възможно най-категоричния начин, два кръга преди краят на първенството. Милионите на Челси и гордостта на Мауриньо ще трябва да преглътнат факта, че тяхното време изтече и кралят отново седна на трона И дано все пак победим и следващият мач за да отпразнуваме титлата още по-добре United!!!

Where, oh where, can my baby be? the lord took her away from
Me. shes gone to heaven, so Ive got to be good. so I can see my baby when i
Leave this world.

We were out on a date in my daddys car. we hadnt driven very far. there in
The road, straight ahead. a car was stalled, the engine was dead.

I couldnt stop, so I swerved to the right. Ill never forget the sound that
Night. the screamin tires, the bustin glass. the painful scream that I heard
Last.

Oh where, oh where, can my baby be? the lord took her away from me. shes gone
To heaven, so Ive got to be good. so I can see my baby when I leave this world.

When I woke up the rain was pourin down. there were people standin all around.
Something warm flowing through my eyes. but somehow I found my baby that night.
I lifted her head, she looked at me and said. hold me darling, just a little
While. I held her close, I kissed her our last kiss. I found the love that i
Knew I had missed.

Well now shes gone. even though I hold her tight. I lost my love, my life,
That night.

Oh where, oh where, can my baby be? the lord took her away from me. shes gone
To heaven, so Ive got to be good. so I can see my baby when I leave this
World.

Мислих да си напиша този сезон кои филми ми харесаха, кои не и разни такива али бали. Някак си обаче всичко изведнъж започна да бледнее след днешното ми посещение на кино “Арена” за да гледам “The Fountain” (Изворът на живота). И все пак ще се опитам да драсна това онова…

Не е като да нямаше хубави филми, но не е и като да са от най-великите и все пак имаше някакви проблясъци. Първо да хейтна два от номинираните и спечелили разни оскари филми. Става въпрос за The Departed i Babel. Честно казано от двата Babel ми хареса доста повече, най-вече защото The Departed заслужава само тотален хейт. Много никакъв филм, в който всички умряха накрая…Абе направо без коментар…Babel от своя страна си личеше, че беше правен с цел да закачи някой оскар и много много сериозно напомни за Crash… Имаше и разни други разочарования, но стига за това.

Хубавите филми, които гледах напоследак. Blood Diamond се нареди в топа. Добри актьори, добра история, добра режисура…филм който си заслужава и бих препоръчал на всеки. Лео разцепва както винаги, а и останалтие не му отстъпват особено, абе як е филма:) (винаги съм знаел че не ме бива да обяснявам филми и защо са хубави). Little Miss Sunshine е един доста интересен филм. Много хора го приеха едва ли не като комедия. За мен думата, която най-добре го описва е истински. Има сълзи, има смях, има нормалните човешки чувства и взаимоотношения представени по един наистина добър начин. The Prestige е филм, който случайно намерих ровейки се из imdb и съм много щастлив, че го сторих. Може би най-добрият от филмите на Нолан. В главните роли двама от любимите ми актьори - Хю Джакмън и Крисчън Бейл. Историята както винаги е оплетена и представена само както Нолан го може и от един наглед не кой знае какъв сценарий се получава филм шедьовър. Ако някой каже, че филмът е за фокуси или нещо подобно, това изобщо не е така. Филмът е невероятен и си мислих дори, че е най-хубавият, който ще гледам тази година. Inland Empire е новото творение на Дейвид Линч. Един режисьор с много много персонален и неповторим стил. Inland Empire е с продължителност 3ч и си заслужаваше всяка минутка прекарана в тъпата зала 1 на НДК. За филм на Линч не само аз не бих могъл да обясня какво се случва и за какво става въпрос, след като специално за този дори и самите актьори не са осъзнавали напълно смисъла от това, което играят. Едно наистина приятно изживяване, който е фен на Линч знае за какво става въпрос.

The Fountain или Изворът на живота е филм, който чакам да излезе от около 3 години, а откакто преди година се появи трейлърът, още повече. Това е новият…филм на Дарън Аронофски, любимият ми режисьор. След Pi и Requiem For a Dream(любимият ми филм, поне до днес…), два наистина уникални филма, изгарях от нетърпение да видя какво ще предложи този път.

След като гледах реквиема, стоях няколко минути гледайки надписите и чудейки се какво ми се е случило и като цяло бях тотално шашардисан. Е ако The Fountain не го бях гледал в кино сигурно щях да видя час зяпайки монитора…Казвам го, защото нито за секунда не ми излиза от главата този филм вече цял ден и може би ще е така още няколко. Това се случва обикновено, когато гледам някой наистина добър филм, а те се броят на пръстите на ръцете.

Този филм е нещо уникално, нещо което никога не съм гледал. Незнам какви думи да използвам за да го опиша, но най-точната според мен е…красив. Подобен звук, подобна визия, подобна история, игра…просто няма…Клинт Менсъл отново доказва, че е най-добрият в това, което прави, и озвучаването на филма е с огромен принос той да е толкова завладяващ.

А за визията…просто незнам какво да кажа…Нещо наистина невиждано и уникално…красиво. Мислих, че A Space Odyssey на Кубрик е красив филм, но The Fountain просто разцепва. За играта…Хю Джакмън прави според мен най-силната си роля досега и е просто идеален за ролята(имайки предвид, че първоначалните планове бяха да се играе от Брад Пит, ужасно много се радвам, че не стана така).

Останалите са познати от предните филми на Аронофски и доказват защо той държи на тях и ги вика във всеки следващ филм. Може би преувеличавам, може би не мога да изразя правилно това, което днес видях и чувствам, но The Fountain влиза в топ 3…може би и топ 1…

Предполагам, както със всеки новаторски, различен и велик филм, има хора, които изобщо няма да го харесат, но това си е техен проблем. Аз бях тотално отнесен от този филм, като дори на моменти можех да заплача…Аронофски е номер едно и го доказа отново, очаквам следващото творение…И честно казано, още днес бих гледал този филм отново и отново…

P.S. Като заговорих за красота, днес осъзнах, че може би най-красивата песен, която съм слушал е The Great Gig In The Sky на Pink Floyd…

Честита баба Марта и честит трети Март! За всеки, който чувства тези два празника…За мен те са от голямо значение. Едни от най-българските, едни от най-личните и докосващи крехкият и леко поизкривен патриотизъм на хората в България. На баба Марта и мартениците толкова се радвам, че чак си ги оставих с около 6 месеца по дълго на ръцете за да ми напомнят всеки ден за България, когато бях на 10000км в онази прокажена държава САЩ. За трети Март какво да кажа…един ден, на който хората според мен ако не друго, то трябва да се замислят. Да спрат да се оплакват от държавата, политиците и всичко което им е виновно. Да осъзнаят че преди по-малко от два века хората не са имали нищо в сравнение с това, което имаме ние сега. Но са имали много повече морал, ценности и идеали и много от тях са дали живота си за да може сега ние дружно да плюем своята родина. Може би пак задълбах много навътре и засегнах твърде много и обширни теми. Просто, когато става въпрос за България, в главата ми изплуват твърде много мисли…Честит да е празникът на всички, радвайте се, че сте родени в тази страна, колкото и понякога да ви се иска да не беше така. Радвайте се, че сме имали такива предци и че може би част от техните добродетели още са някъде в нас. Радвайте се, че държавата ни записа още една година в богатата си история и ние сме част от това. Радвайте се не само на трети Март, но и по принцип се замисляйте за подобни неща…Аз поне го правя и съм щастлив, че съм българин и живея тук…

“Chris Cornell Talks Audioslave Split, Nixes Soundgarden Reunion

Singer wishes former bandmates ‘nothing but the best.’”

“In a statement to the press announcing the imminent release of his sophomore solo album, Carry On, on Thursday (February 15) Chris Cornell confirmed months of rumors by announcing that he has left Audioslave.

“Due to irresolvable personality conflicts as well as musical differences, I am permanently leaving the band Audioslave,” he said in a statement. “I wish the other three members” — guitarist Tom Morello, bassist Tim Commerford and drummer Brad Wilk — “nothing but the best in all of their future endeavors.”

That was the extent of Cornell’s statement regarding his departure. But this afternoon, when MTV News spoke with Cornell about his decision to leave Audioslave, he said he had been thinking about leaving since the band finished recording its last effort, Revelations.”

Миналата година за първи път се пробвах на какъвто и да е зимен спорт, а именно на сноуборд. Тогава ходих всичко на всичко 3-4 пъти, напълно неекипиран и със сноуборд и обувки под наем. Всеки, който си е взимал знае за какъв шит говорим в повечето случаи. Но това ми беше достатъчно да се зарибя много стабилно по този спорт и да стане едно от най-важните неща за мен. Тогава си поставих цел: следващата зима с изцяло собствена екипировка, многократно каране без щадене на сили и средства.

Една от трите основни цели на пътешествието ми до щатите бе именно сдобиването с екипировка(не е нужно да обяснявам, че да направиш това там е абсурдно лесно, а тук почти непосилно за средностатистическият студент). Мисията бе успешно изпълнена Последва едно нелепо загубване на обувки, което с помощ от брат ми и средства от мен бе поправено и отново бях готов за сезона. Хубаво ама както всички знаем зимата не просто закъсня ами направо се забрави…

И все пак последните няколко дни застуди, на Витоша заваля и ведната аз и лекия се изстреляхме нагоре. С ентусиазма на чакащи и мислещи само за това хора хукнахме нагоре с надеждата да се разбием. Екстричка ама не съвсем. Греда първа, отиваме на кабинката и там няма жива душа. На един лист от тетрадка пише силен вятър и толкова…Брех…Това не ни отчайва и заминаваме към драгалевския лифт. Греда втора, и там няма жива душа…Да ама и това не ни уплаши. Давай газ нагоре със форда пък докъдето стигнем. Въпреки снежният планински път колата се оказа куче и бяхме на Алеко за нула време.

Там сняг до колене, вали и духа, абе люта зима, нищо общо с това което е в София и повечето градове. Едва се докопваме до Лалето. Там направихме няколко малки пробни спускания все пак да се сетим що е то борд сняг и тн. Усетихме, че ще става работата и тъй като лифта на лалето работи нямаме друг избор освен да караме цял ден. Взехме карти за лифта, пожелахме си успех и се започна. Който е бил там, знае, че лалето никак не е лесна писта, особено за начинаещи като мен, но мисля че като за първи път се справих. Свикнах с борда и обувките, тествах екипировката, която се оказа доста добра и нито за момент не ми беше студено, мокро или какъвто и да е друг дискомфорт

Естествено само на лифта ми замръзваше малко главата ама то при такъв вятър е най-малкото, което може да ти се случи. Определено падах мнооооого много пъти по всякакви брутални начини. Но няма как да се научиш ако не пробваш и не падаш. Дори успях да заседна в един храст и добре, че беше лекия да ме извади от там иначе щях да си загина млад
Еми туй то, да живей сноуборда и всички, които го практикуват да са живи и здрави, щото колкото и да е фън не си е шега работа. Дано имаме още много зима и приятни моменти по планинските склонове. И пак Lord Of The Boards звучи…:)